Информация за община Несебър и ОбС на БСП

Община Несебър има 14 населени места с общо население 22 348 жители: гр. Несебър, гр. Обзор, гр. Свети Влас, с. Равда, с. Гюльовца, с. Оризаре, с. Тънково, с. Кошарица, с. Баня, с. Паницово, с. Раковсково, с. Приселци, с. Емона, с. Козница. Несебър е градът-административен център на общината и е едно от най-древните селища в Европа, възникнало преди повече от 3200 години.

Общата територия на община Несебър е 421 883 дка. От тях 167 229 дка са селскостопански земи, 20 418 дка - горски фонд. Плажните ресурси на общината са сред най-големите на българското черноморско крайбрежие и възлизат на 1517 дка. Тези природни ресурси са най-важният фактор, който определя и формира основната отраслова структура на общинската икономика – стопански туризъм, отдих и спорт. Значителната крайбрежна ивица и нейният разнообразен характер създават благоприятни условия за развитие на туризма. Те превръщат община Несебър в най-голямата туристическа агломерация на българското Черноморие. На нейната територия функционират 730 хотела и 2923 частни квартири с над 155 218 легла и 3537 заведения за обществено хранене. Старият град е разположен на малък полуостров с дължина само 850 м и ширина 350 м, свързан със сушата чрез тесен провлак.

ИСТОРИЯ НА ОБЩИНСКАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА БСП В НЕСЕБЪР

Първите прояви на социалистите в гр. Несебър са отразени в „Работнически вестник” от 30.ІV.1899 г. и следващите години. Тези прояви се изразяват в изпращане на поздравителни телеграми до Централния комитет на БРСДП по случай: Първи май; VІ-ти партиен конгрес; за пласиране на Червения календар; постъпили суми в касата на партията и ОРСС. Сочат се и прояви за просветни събрания сред работниците с участието на видни партийни и синдикални дейци от Бургас. Нов етап на социалистическата дейност в града настъпва с назначаването на Благой Захариев за учител през 1908 г., а след това и за директор на училището. Той е роден в Малко Белово, Пазарджишко. Завършва средно образование, но като студент е изключван от университета. Учителства в различни населени места. Посвещава се на социалистическите идеи, формира се като партиен и синдикален деятел в страната.       По негово време организацията в Несебър укрепва и развива значителна просветителска и организаторска дейност сред работниците и селяните в града, а и сред учителите в Поморийска околия. На него се дължи сформирането и оглавяването на учителската социалдемократическа група в околията.

По време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни дейността на организацията затихва. Възобновяване настъпва през 1919 г., когато за учител в града е назначен Минчо Стефанов, а по късно се оглавява и от Ставри Бедаваджиев. „Работнически вестник” от 29. ІІІ. 1919 г. съобщава за утвърждаване на Месемврийската организация от ЦК на партията. Тя вече има партиен клуб и редица прояви на агитатори: Карамболов, Чобанов, д-р Максимов провеждат събрания. На парламентарните избори през 1920 г. има 110 гласове и избран съветник Паруш Артемов. Оказват финансова помощ на гладуващите в Русия.

В септемврийското въстание през 1923 г., независимо от подготвителната работа, Несебър не въстава. Предварително са арестувани партийният секретар Ставри Бедаваджиев и други, конфискуван е и партиен архив. Въстанието, ръководено от Янко Андонов в Поморийска околия, възстановява работническо- селската власт в селата Свети Влас и Кошарица. Успехи бележи партийната организация със секретари Стайно Славов и Ангел Матев по време на изборите през 1932 г., когато първият е избран за съветник.

Най-открояваща е дейността на партийната организация по време на стачката на работниците по пресушаване на Месемврийското блато през 1932 г. Жестоката експлоатация, мизерните условия на работа и ниско заплащане предизвикват над 300 работници да обявят стачка за по-сносни условия на труд и заплащане. Тя е подпомагана от окръжното партийно и синдикално ръководство, оглавена е от стачен комитет начело с Петър Богоев. Заради оказаната подкрепа на стачниците и борбата за освобождаване на арестуваните, голям брой партийни дейци от Несебър са арестувани. Стачката продължава 22 дни и поради устойчивостта на стачния комитет, завършва с успех и победа.

Въпреки поставянето на партията извън законите след преврата на 19 май 1934 г., комунистите работят при нелегални условия. По домовете им се укриват партийни функционери от национален мащаб за реализиране на канал за изпращане в СССР. С тях е и Стефан Щерионов Левендев от града, който след победата създава рудодобивното предприятие Горубсо в Мадан Рудозем. Партийната организация взема и много активно участие в провежданата политическа и културно масова работа през февруари-март 1938 г., по време на изборите за ХХІV Народно събрание. В съпроводителното движение през 1944 г. Несебърската партийна организация дава своя принос в създаването на партизанския отряд „Народен юмрук”. Интернирани са няколко комунисти и ремсисти. В затвора е бащата на Яна Лъскова – Георги Иванов. Дадени са много свидни жертви: командирът на отряда Николай Лъсков, съпругата му Яна, морякът Васил Тодоров. Умъртвен в полицията и изхвърлен край града е Димитър Шишманидов. В деня на победата, при изпълнение на поръчение за охрана на града е застрелян ремсистът Никола Трендафилов. След мъчение в затвора в Шумен умира Яни Поп Янчев.

Още на 8.09.1944 г. в полулегална обстановка е възстановен Отечествен фронт с председател Стефан Тодоров и секретар безпартийния Марко Шишманов. На 15.ІХ.1944 г. Отечественофронтовският комитет назначава за кмет завърналия се от затвора Георги Иванов. Партийната организация се възстановява по-късно, през месец ноември 1944 г., със секретар Стефан Тодоров и ремсова организация със секретар Атанас Костов. Учредители на партийната организация са 27 комунисти, но съставът им бързо нараства. Първата й задача е набиране на доброволци за войната против фашистка Германия. През 1947 г. е образуване на кооперацията „Прогрес”, включваща всички занаятчии, риболовци и работници с председател Христо Харизанов, а през 1950 г. са образувани ТКЗС с председател Стамо Кърлев и Риболовна база с ръководител Денчо Божев.

Общинската партийна организация в Несебър е учредена на 25.02.1959 г. със секретар Димитър Семерджиев и заместник Драган Наков. Тя обхваща партийните организации в Несебър, Равда, Влас, Кошарица, Оризаре, Гюльовца, Морско и Плазовец, общо 8 на брой с 292 членове. Тези организации имат голям принос при учредяване на Обединеното ТКЗС „Девети септември”-Несебър, което през 1979 г. се превръща в АПК; при строителството и функционирането на най-големия туристически комплекс Слънчев бряг; при мащабното развитие на санаториалното и почивно дело в града; при създаването на редица нови звена и предприятия на комплексното обществено обслужване в общината; при превръщането на Несебър в град-музей и вписването му в списъците на ЮНЕСКО. Благодарение на нейното развитие, през 1979 г. Несебър става център на новата селищна система Несебър, присъединила в състава си цялата Обзорска община. Това е нов етап в още по-ускорено развитие на селищната система и превръщането й в голям курорт с развити селища: Обзор, Влас, Равда, Елените и Несебър.

Новата общинска организация е учредена на 31 януари 1979 г. с първи секретар Тодор Костадинов и секретар Васил Киров. Към края на 1989 г. организацията наброява до 1150 членове, организирани в 51 партийни организации и един партиен комитет в комплекса. След 10 ноември 1989 г. и преминаването на партията на териториален принцип и клубове по интереси, голямата общинска организация съществено намалява. В началния етап се свива до 654 социалисти в 17 партийни организации.

СПИСЪК на партийните организации в община Несебър в края на 1989 г.:

гр. Несебър

1. Общински комитет на БКП;

2. Общински народен съвет;

3. Риболовна база;

4. ПП „Възраждане”;

5. Районна потребителска кооперация;

6. Благоустройство и комунално стопанство;

7. Спорт и възстановителен комплекс;

8. Почивен дом МВР;

9. Почивно дело Несебър;

10. Училище „Любен Каравелов”;

11. СПТУ по туризъм;

12. Вода и канализация Несебър;

13. АПК-Несебър;

14. Агрострой към АПК;

15. Роботика;

16. Автостопанство – Несебър;

17. Морски санаториум;

18. Първа квартална Несебър;

19. Втора квартална Несебър;

20. МВР Сл.бряг;

21. Търговия Несебър;

22. СМК – Несебър;

23. Горско стопанство;

24. Поща Сл. бряг;

Слънчев бряг

25. Администрация – иконом. дирекция;

26. Хотели – места за подслон;

27. Ресторанти – заведения за обществено хранене;

28. Туристическо обслужване;

29. Търговия;

30. Капитално строителство – техн. дирекция;

31. Кореком;

32. Автотранспорт;

33. Учебно промишлено предприятие – УПП;

34. СБКМ – соц. битови и културни мероприятия;

35. Турист строй;

36. ВС „Елените”

Обзор

37. Териториална организация;

38. Клоново стопанство – АПК;

39. Търговия и туризъм;

40. РПК;

- клон Възраждане;

Селата

41. Равда;

42. Свети Влас;

43. Кошарица;

44. Тънково;

45. Оризаре – клоново стопанство АПК;

46. Оризаре – териториялна;

47. Гюльовца;

48. Паницово;

49. Раковсково;

50. Приселци;

51. Баня;

СПИСЪК на организациите на БСП-Несебър при учредяването им на териториален принцип:

  1. Първа квартална Несебър;
  2. Втора квартална Несебър;
  3. Клуб „Искра” Несебър;
  4. Клуб икономисти Несебър;
  5. Клуб журналисти Несебър;
  6. гр. Обзор;
  7. с. Оризаре;
  8. с. Гюльовца;
  9. с. Кошарица;
  10. с. Тънково;
  11. с. Равда;
  12. с. Свети Влас;
  13. с. Приселци;
  14. с. Раковсково;
  15. с. Паницово;
  16. с. Баня;
  17. Клуб търговия и туризъм;

Изпълнително бюро на Общинската организация на БСП Несебър, 2015 г.:

Димитър Николов  Топалов - председател

Пенка Христова  Аврамова

Яни Анастасов  Янулов

Иван Стайков  Гургов

Марияна Радева  Минчева

Николай  Атанасов

Васил Борисов  Костов

Стоян  Борисов  Георгиев

Тодор  Велков Неделчев

Атанас  Борисов  Атанасов

Евгени Петров  Петрохански

Състав на ОбС на БСП - Несебър:

Иван Стайков Гурков

Яни Анастасов   Янулов

Марияна Радева Минчева

Николай Атанасов

Кирил Христов Жеглев

Димитър Николов Топалов

Евгени Петров Петрохански

Пенка Христова Аврамова

Диана Палазова

Петко Стоянов Доколянков

Никола Аврамов Михайлов

Галя Димитрова Панева

Георги Георгиев

Вълчо Михалев

Тодор Велков Неделчев

Стоян Желязков Дичев

Елена Сарандева Неделчева

Стоян Борисов Георгиев

Георги Христов Божков

Васил Борисов Костов

Денка Войнова Николова

Койка Видева Янева

Райчо Маринов Иванов

Атанас Борисов Атанасов

Иван Георгиев Иванов

Веселина Димитрова Топалова

Състав на ОбКК на БСП Несебър:

Росица Статева Тулева

Радостина Петрова Колева

Добринка Димитрова Новоселска

Росица Петроханска

Хрисулина Добрева Божкова

 

Николай Димитров - кмет на община Несебър за трети пореден мандат. На Местни избори 2015 се явява като независима кандидатура, подкрепена от БСП. 

Николай Кирилов Димитров е роден на 11.05.1965 г. Първите 7 години от ученическия си живот прекарва в несебърското училище СОУ „Любен Каравелов”, след което завършва средното си образование в Техникума по индустриална химия в гр. Бургас. Завършва полувисше в Института по международен туризъм в гр. Бургас. Висшето си образование завършва в Бургаски Свободен Университет /БСУ/ със специалност „Икономика и управление на туризма”. Защитава магистърска степен по „Публична и териториална администрация“ във Варненския свободен университет "Черноризец Храбър". По-късно защитава и магистратура по „Екология и опазване на околната среда“ в Университет "Проф. д-р Асен Златаров" Бургас. Владее немски, английски, руски и чешки език.

В периода 1998 – 2007 г. е общински съветник.

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи