Информация за община Карнобат и ОбС на БСП

Община Карнобат има 31 населени места с общо население 25 477 жители. Населените  места  са:

Град Карнобат е административен център на общината. Разположен е на еднакво разстояние от Сливен, Ямбол и Бургас. През града преминава главният път София-Бургас. Тук е и разклонът за Шумен. Карнобат е една от най-натоварените железопътни гари в България: на ден на нея спират повече от 30 влака. Като железопътен възел свързва Южна със Северна България.

Карнобатският регион, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, има древна и богата история и култура. Следи от живот има още от неолитната епоха. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната, бронзовата и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. След създаването на българската държава през 681 година, поради изключителната си роля, земите на днешния Карнобатски край стават арена на военни действия и вековни интереси между България и Византия. Историческите извори сочат, че от XV век насам градът винаги е бил административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В сведенията се споменава под различни имена — Кариноваса, Каринабад, Карново и др. Най-ранните сведения за Карнобат, под името "Град Каръновасъ", се съдържат в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1477 г. Градът е обединителен център на културно-просветни процеси и борба за независима българска църква в района през XIX в. Учреденото през 1862 г. Карнобатско читалище “Св. Св. Кирил и Методий” е едно от първите в днешна Югоизточна България. След Освобождението настъпват съществени обществено-икономически преобразования и Карнобат се утвърждава като административен, стопански и културно-просветен център. В Карнобат и Карнобатския край са родени редица бележити културни и научни дейци.

Тук се намира Институтът по земеделие. Икономическото развитие на община Карнобат е свързано основно със селското стопанство. Районът се утвърждава като зърнопроизводителен. Тенденции към подем бележат трайните насаждения, основно лозя, и свързаното с това производство на вино и други алкохолни напитки. Добре е застъпено и животновъдството. От отраслите на промишлеността са застъпени основно хранително-вкусовата, машиностроенето и шивашката, развиват се и транспортните услуги.

Уникалното съчетание на релеф, климатични и почвени особености е предпоставка за превъзходното качество на гроздето от Карнобатския край. Тук винопроизводството има многовековна традиция. Доказателство за това са разкопките на многобройните тракийски могили в района на Карнобат, при които са открити червенофигурни керамики с изображения на бог Дионис, както и различни съдове за вино. Сведения за винопроизводството по тези земи откриваме и в историческите хроники от V-IV век пр. Хр., свидетелстващи за оживена търговия между местните винопроизводители и елинските черноморски колонии. По-късно, по време на Първото българско царство, величествената средновековна крепост “Маркели”, освен защитната си функция, играела и ролята на винохранилище.

Средновековният град Маркели, известен по изворови данни между VIII-XI век, се намира на 7,6 км. западно от Карнобат. През втората половина на VIII до началото на IX в. заема възлово място в българо-византийските политически и военни взаимоотношения. На 20 юли 792 г. тук българският хан Кардам печели решаваща битка и война срещу византийския император Константин VI. До втората половина на VIII век Маркели е значим епископски център. След успешните за България войни при хан Крум византийският град Маркели е преобразуван в най-големия старобългарски лагер на юг от Източна Стара планина. Изградени са импозантни землени съоръжения (валове и ровове), които днес са най-добре запазените и най-грандиозните на Балканския полуостров.

Църквата “Свети Йоан Богослов”  впечатлява с оригинални архитектурни елементи и дърворезбения си иконостас – един от шедьоврите на майсторите от Дебърската школа.

Представители на БСП в състава на Общински съвет Карнобат 2011 – 2015 са:

Господин Русев

Димитър Иванов Ганчев

Теодор Илиев Ченешев

Алина Тенева Алдинова-Митрева

Тодор Драганов Драганов

Росица Панайотова Христова

Тодор Байчев Байчев

Председател на ОБС Карнобат Теодор Ченешев от БСП. За контакти: 0559 29120

Списък на членовете на ИБ на ОбС на БСП – Карнобат:

Тодор Байчев Байчев Председател

Ваня Дянкова Атанасова – зам. председател

Георги Иванов Димитров

Димитър Иванов Ганчев

Димитър Лъчезаров  Няголов

Кирил Железчев  Железчев

Красимира Цветкова Шопова

Петя Христова Милкова

Теодор Илиев Ченешев

Списък на членовете на Общинския съвет на БСП – Карнобат:

Тодор Байчев Байчев- председател

Ваня Дянкова Атанасова

Георги Иванов Димитров

Димитър Иванов Ганчев

Димитър Лъчезаров  Няголов

Кирил Железчев  Железчев

Красимира Цветкова Шопова

Петя Христова Милкова

Теодор Илиев Ченешев

Ангел Вълков Терзииванов

Аспарух Данчев Иванов

Дечко Димов Димов

Емил Любомиров Дачев

Жельо Байчев Георгиев

Катя Стоянова Данева

Маргарит Василев Илиев

Мария Любчева Генова

Мария Колева Йорданова

Пенко Атанасов Атанасов

Росица Панайотова Христова

Таньо Димитров Загаров

Тодор Драганов Драганов

Цветелина Николаева Петрова

Списък на членовете на Общинската контролна Комисия БСП - Карнобат:

Ганчо Денев Ганчев - председател

Пенка Вълчева Люцканова

Русанка Пенева Митрева

Светла Иванова Железчева

Стефан Дичев Дичев

Стоянка Желязкова

Стойка Христова Георгиева

Татяна Венциславова Дичева

АнкетаВиж всички анкети

Видео

БСП в социалната мрежа

СъбитияВиж всички събития

Документи