Народният представител Атанас Зафиров: 44 служби борят корупцията в България

Интервю с народния представител от БСП Лява България за www.gramophona.com

Атанас Зафиров е бургаски депутат от коалиция „БСП лява България”. Член е на парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Зафиров беше и един от най-яростните противници на проектозакона за борба с корупция, който Реформаторският блок внесе в началото на новия политически сезон.

- Г-н Зафиров, обявихте като голям успех факта, че проектозакона за борба с корупцията не успя да мине на първо четене в парламента. Защо?

Едно хубаво нещо има този проектозакон и това е, че е проект, а не закон. Просто духът и философията му са сбъркани. Беше направен опасен опит за едно политическо внушение, че няма нищо страшно да се направят промени между първо и второ четене. Друг е въпросът, защо се внася проектозакон, който се налага да бъде променян. Но основното е, че този проектозакон въвежда антидемократични практики, отречени в целия свят. Всеки опит той да бъде реформиран е обречен на провал.

- Една от критиките е, ръководството на специализираната комисия се назначава и освобождава. Т.е. тези хора нямат мандат и във всеки един момент могат да бъдат уволнение, ако са неудобни.

Председателят и заместникът му се избират и освобождават от президента по препоръка на Министерски съвет. Тук има и още една слабост – не става ясно кой точно го предлага този председател – вътрешен министър ли, правен, премиер. По-лош е начинът, по който може да бъдат освободени. Има два допълнителни критерия, които превръщат председателя на заложник на органа, който го е назначил, т.е. той ще бъде в пълна зависимост. Друг е въпросът, че не е ясен критерият, по който тези хора ще се избират, как ще се оценяват.

Беше направен опит да се създаде репресивен орган, който да удари по неудобните на властта. Глупавото е, че управляващите не си дават сметка, че това може да се обърне срещу тях. Беше им казано и в залата, че дори и те да са най-честните къде е гаранцията, че след тях няма да дойдат някои, които да употребят закона в своя изгода.

- Това ли е основната Ви критика, липсата на независимост на хората, които трябва да борят корупцията?

Този проектозакон развързва ръцете и дава широки правомощия на един на практика индивидуален орган. Той измества колективната форма за вземане на решенията, каквито са сега действащите комисии. Опитаха  да съберат плюса и минуса. Взети са произволно от органи, призвани да борят корупцията част от техните звена и са пришити на едно място. Нашето законодателство е добро, но е работа на изпълнителната власт да приведе в ред органите, които следят изпълнението. Знаете ли колко органа има в момента в държавата, свързани с борбата с корупцията?

44 са тези, които трябва да борят корупцията и тук не говоря даже за местните антикорупционни звена. Всички са под различни шапки, но всички имат методите и механизмите, за да свършат работата. Този опит да се създаде впечатление, че Народното събрание и депутатите са лицето на корупцията, защото отхвърлиха проекта, е дълбоко порочен. Органите са в изпълнителната власт. Законодателството е добро, но трябва да се спазва. Това го каза и г-н Марин Марчела, който е председател на ГРЕКО (това е Групата за борба с корупцията към Съвета на Европа). Той каза: Вашите закони са добри, трябва да ги накарате да работят. 

- След като имаме толкова много звена, които се борят срещу корупцията, защо тя остава основен проблем на България?

Липсва истинска воля за борба с корупцията. Беше направен опит да се внуши, че комисията Златанов не работи (комисията Златанов е нарицателно за Комисията по предотвратяване и установяване на конфликт на интереси). Да, тя не работи както трябва защото беше осакатена, но за това има вина Народното събрание. Аз съм съвносител на законопроект, който трябваше да уреди пропуските в работата на комисията и този законопроект отлежава повече от година, без да му се обърне внимание. И в един момент имаме претенции към комисията. И въпреки всичко, комисията работи добре и показва резултати. Лично аз не приемам тя да се демонизира, но уточнявам, че говоря за времето след Филип Златанов.

- След случая с тефтерчето на Филип Златанов обаче остава въпросът, кой контролира всичките тези органи и гарантира, че са безпристрастни?

Законът трябва да ги контролира. Когато законът е лош няма как да промениш нещата, а този проектозакон е сбъркан. Най-голямата му слабост е, че се опитаха да го прокарат без задълбочен анализ на реалната работа на сегашното законодателство. Емоционално се подхожда. Режат се някакви парчета от някакви органи и се казва – това ще бори корупцията. Това е грешен подход. Законът е антиконституционен, защото нарушава основни човешки права.

- Бяхте против и възможността за подаване на анонимни сигнали.

Анонимните сигнали са отречена практика в целия свят. Няма как да повярваме, че ще сработи като няма критерии как ще се отсяват тези сигнали. В началото Меглена Кунева говореше за процент на анонимните сигнали. Като изчерпим тези проценти и дойдат други сигнали, които обаче звучат достоверно – тогава няма да работим по тях, защото е изчерпана квотата ли? Това е абсурдно и щеше да ни превърне в държава на доносниците и клеветниците.

- Критикувате много, но все пак този проектозакон е изготвян дълго време. Няма ли положителни акценти в него?

Има нещо добро в този законопроект и то е, че се събират под една шапка имуществените декларации и конфликтът на интересите. Това е добре. Но ето и тук има абсурдни моменти. Чисто по технологията – удостоверяването на конфликт на интереси е основание за проверяване на имуществената декларация. Несъответствията в имуществената декларация обаче не са основание за проверка за конфликт на интереси.

- Т.е. А е равно на Б, но Б не е равно на А.

Точно така. Освен това, няма такова правно понятие корупция. Това е морална категория. И този закон по никакъв начин не дефинира понятието корупция, а спекулира на елементарно ниво с настроенията в обществото.

- Коментира се, че кръгът от проверявани за корупция, според проектозакона е много широк и това може да затрудни работата на институциите. Имат ли място селските кметове до министрите, когато говорим за корупция?

Манипулация е, че законът ще разшири кръга на проверяваните лица. Напротив, в пъти ги намалява. Аз не мисля, че трябва да има разлика между селски кмет и министър. Освен това, тази комисия няма да ги хване крадливите кметове. Местната администрация, съветниците, кметските наместници се прехвърлят към органите по назначаване. Това е абсолютна предпоставка за създаване на конфликт на интереси.

Първо, тези инспекторати по места нямат капацитет да установяват конфликта на интереси. Това е тънка материя и трябват много солидни доказателства. Не знам защо в българското общество няма ясното разбиране, че един от най-големите бичове на корупцията е конфликтът на интереси. Гледа се формалният, вулгарен начин за проява и консумиране на корупцията – рушветите, а не се търси генезисът.

Когато имаш аргументирани основания за конфликт на интереси при определен човек, можеш да навържеш цяла поредица от негови действия, бездействия, начинът му на живот, публичните изяви. Липсата на превенция е основен проблем. Комисията не случайно се казва Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси. Законодателят го е заложил, а ние го пренебрегваме.

- Реформаторите все пак казаха, че този проектозакон отново ще влезе в пленарна зала. Ще имат ли възможност за тези три месеца да поправят закона и той да мине?

Не се наемам да гадая. Дадоха ясна заявка, че ще направят нов опит за рефрешване на този законопроект. Познавайки хората, които го правят обаче се съмнявам, че ще предложат по-качествен продукт. Тук се цели единствено и само демонстриране пред европейските ни партньори за някаква воля и замаскирване на невъзможността да се справим с проблемите. И да не забравяме, че идват избори и че една формация иска да покаже на обществото колко е реформаторска.

Автор : Женя Петкова